Сега сме там. Земята мирише на слънце и въздуха пее с гласа на нивите. Няма да забравя този миг, както направих предишния път, ще го запиша в сънищата си и ще го рисувам всеки път, когато над реката след дъжда се появи мъгла и аз изляза с’ себе си да се разхождам.

Страниците й са вече прозрачни. Те отдавна спряха да мечтаят за себе си и за написаното по тях. Но в онази нощ- вълшебносинята, се пробудиха и зашептяха отново. Сякаш вярваха, че могат да се чуят и разберат;  ако не от тях самите, то поне от другите до тях и да запеят заедно общата си песен, от която бяха произлезли.

Несъмнено, на всеки от нас е ясно, до някаква степен, за какво става въпрос, когато чуем или прочетем „Втора Световна Война“- масов военен конфликт, неизброимо множество човешки жертви, безгранична бедственост, що се касае за милионите разбити съдби. Но даваме ли си сметка за събитията в по-глобален план? Разбира се, ние не можем да знаем как всяка от тези индивидуални истории на личностите, повлияни от войната, допринася и съ-причастява в оформянето историята на дадена по-глобална цялост, но не могат и да ни убягнат някои закономерности, ако сравним света преди и след войната.

Преди всичко, според мен в този момент от човешката история можем да видим реализацията на принципа, че за всяко ново неща се заплаща (не малка) цена, изразена в няколко конкретни случая, „преопределили“ в огромна степен посоката, по която историята тръгва към съвремеността. Поставих „предопределили“ в кавички, понеже, когато кажем „предопределям“, осъзнаваме някак си зачеването на процеси, които плавно достигат да определено състояние. Но тук не е така. Историята на света се развива така главоломно, че тази дума не е достатъчно експлицитна, за да улови нюансите на систематичност в развитието, кратките интервали от време на случване и степените на крайност, до които се достига.
Като начало да започнем с трагедията, която преживява Еврейският народ. „И целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни“. Помним този епизод от Евангелието на Матей (27: 25), когато народът поиска от Пилат да разпъне Исус от Назарет, въпреки че той, римският губернатор, не намираше вина у него. Цената за тази неправда се изиска от евреите в това време- между средата и началото на ХХ век, малко преди държавата им отново да се възстанови след хилядолетно отсъствие от картата на света.
Но появата на Израел на геополитическата сцена е само част от прекрояването на стария свят. Колониалната система окончателно рухва, по-точно е изличена. Светът сякаш е обелен от кората си- тук прогнила, там силно набраздена. Освободено е място за нещо ново. Мултиполярният свят е заменен от биполярен- две свръхсили, застанали една срещу друга, и Европа между тях- вече съвсем разделена и нямаща нищо общо с положението си на Континет-Майка в Колониалната епоха. Съвсем скоро след края на войната между двата полюса се появява зачатъкът на съвременна Европа, който расте постепенно до това, което е Европа днес- не съвсем естествено протекъл/протичащ опит за единение на силно различни множества, които трудно фунционират кохерентно.
Не можем да не споменем и технологичния напредък. Ядреното оръжие идва да ръзтърси света за първи път през тази война, а след това десетилетия държи със сянката си човечеството пленено в страх. По същото време се появяват и първите електронно-изчислителни машини, прародителите на съвременните електронни системи, които завладяват света.

Така исках да покажа, че Съвремеността се ражда по време и като последствие от този световен конфликт. Човечеството плаща тежка цена за най-глемите си технологични открития и за последващата Златна Епоха на Науката. Дали тази цена е оправдана и какво правим с всичко, което сме получили като наследство и за което предишните поколения са платили, е друг въпрос.

Okna już nie świecą
kroki wspinają się głośno
od przystani po stromych
schodach z kamienia.

Na tarasach pod pergolami
pożegnały błękit dnia kwiety
drżą gałązki przez sen.

Не светят вече прозорци,
стъпки се изкачват гръмко
от пристанището по стръмните
каменни стълби.

Над терасите под стрехите
се сбогуваха лазурът, цветовете на деня,
на сън  потрепват клонки.

Пламен ме диже горе,
у небо жића мог,
а небо моје- све је
створено из лика твог!

Драга Дејановић Димитријевић

Добре дошли!