Аз чувам тишината да притихва

в онази стая

намеците спят

добре обвити

в неспокойни трепвания

от всеки поглед

непрозрачно

преразхвърлен

и всяка дума

от всичките ми разговори

с мен или със другия

когото пак наричам “мен”.

Filed under: поезия

Czym jest poezja?- Łukasz Grochalski

Какво е поезията?

Лукаш Грохалски

Красотата е на реалния свят.

Това е договор, сключен между листа и перото

и човешката мисъл,

да извлече от вътрешността на човека

това, което е най-важно за него.

Поезия може де сътвори човекът,

в който има нещо втъкано.

Само тогава може да изрази най-скритите си копнежи  и чувства.

Тъкмо това придава най-много смисъл на живота.

Човек живее, за да твори и дава същност.

Поезията е това, чрез което може най-лесно да се изразиш.

Jest pięknem realnego świata.

To umowa zawarta między piórem i kartką

a myślą ludzką,

aby wydobyć z wnętrza człowieka

to, co dla niego najważniejsze.

Poezję, może stworyć człowiek,

w którym istnieje pewien wątek.

Tylko wtedy można wyrazić swoje najskrytsze marzenia i urzucia.

To właśnie nadaje życiu sens.

Człowiek żyje, by tworzyć i realizować.

Poezja jest tym, przez co może się najpełniej wyrazić.

Filed under: поезия

Аполония. Нощ

Apollonia. Noc
Zbigniew Dolecki

Okna już nie świecą
kroki wspinają się głośno
od przystani po stromych
schodach z kamienia.

Na tarasach pod pergolami
pożegnały błękit dnia kwiety
drżą gałązki przez sen.

Не светят вече прозорци,
стъпки се изкачват гръмко
от пристанището по стръмните
каменни стълби.

Над терасите под стрехите
се сбогуваха лазурът, цветовете на деня,
на сън  потрепват клонки.

Filed under: поезия, dolecki, noc, polska, zbigniew

Вихрен

Аз съм ураган от облаци и думи-
натрапчива мисъл от ден недошъл,
аз пръскам книгите
в съставните им ветрове
и ги изгарям с огъня,
който спи до/във мене.

Filed under: поезия

Питаш Ме

Питаш ме зашто ћутим,
мој цвете убави,
а не знаш како горим
од силне љубави.

Пламен ме диже горе,
у небо жића мог,
а небо моје- све је
створено из лика твог!

Драга Дејановић Димитријевић

Filed under: поезия, Драга Дејановић Димитријевић