Аз чувам тишината да притихва
в онази стая
намеците спят
добре обвити
в неспокойни трепвания
от всеки поглед
непрозрачно
преразхвърлен
и всяка дума
от всичките ми разговори
с мен или със другия
когото пак наричам “мен”.
Filed under: поезия
