Помниш ли книгата ми? Защото аз или съм я забравил, или съм я сложил в някое от онези чекмеджета, чиито дъна са пробити тук-таме.
А тя като че ли се разпадна- дали под собствената си тежест или от мое недоглеждане- не знам. Но вече не е една. Да, мога да събера всяка една от вече новите книги и да ги подвържа заедно, но се чудя дали няма да е твърде подредено и изкуствено. Всъщност, може би трябва да вмъкна и партитури. Ей така, за по-пъстра картина. Въпреки че така много от читателите ще се уплашат и отдръпнат бързо преди дори да са обхванали нужния обем детайли преди началото на самия сюжет.
Страниците й са вече прозрачни. Те отдавна спряха да мечтаят за себе си и за написаното по тях. Но в онази нощ- вълшебносинята, се пробудиха и зашептяха отново. Сякаш вярваха, че могат да се чуят и разберат; ако не от тях самите, то поне от другите до тях и да запеят заедно общата си песен, от която бяха произлезли.
Filed under: говорения
