Apollonia. Noc
Zbigniew Dolecki
Okna już nie świecą
kroki wspinają się głośno
od przystani po stromych
schodach z kamienia.
Na tarasach pod pergolami
pożegnały błękit dnia kwiety
drżą gałązki przez sen.
Не светят вече прозорци,
стъпки се изкачват гръмко
от пристанището по стръмните
каменни стълби.
Над терасите под стрехите
се сбогуваха лазурът, цветовете на деня,
на сън потрепват клонки.
